Кои са родителите и организациите с опит от системата за детски права, готови да се включат в родителски активизъм?

Децата, младежите и родителите с опит в системата за детски права към момента по-скоро не участват активно в разработването на услуги и политики, които отговарят на действителните им нужди. Въпреки наличието на отделни добри практики по включване на семействата социалните услуги и съществуващите подходи в системата не осигуряват подкрепа на биологичните родители в достатъчна степен, така че да гарантират превенция на раздялата или възстановяване на връзките и реинтеграция в семейна среда. Няма и достатъчно систематизирана информация за родителски инициативи, които се стремят да повлияят процеса на вземане на решения в системата за закрила на детето в България.

Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца започна проучване на гледната точка на родителите с опит в системата за детски права. Целта ни е да идентифицираме родители и организации, които ги подкрепят в усилията им да променят системата.

Ще се фокусираме върху по-нататъшния интерес на родителите към активизъм и ще съберем техните препоръки относно това какви са следващите стъпки, за да се постигне или да се засили тяхното участие.

Резултатите от текущото ни проучване на процеса на ДеИ (2020-2021) говорят за това че:

Родителите признават че е трудно да бъдат чути;
Родителите се чувстват обезсърчени и обезнадеждни поради трудностите с които се сблъскват;
Липсата на участие на родителите в процесите на вземане на решения е сред причините, поради които тези решенията за грижи и подкрепа не задоволят специфични нужди с оглед на конкретни житейски обстоятелства;
Участието на родители е въпрос на формалност, но в действителност не се влагат почти никакви усилия или професионализъм за постигане на смислено участие.

Какво си поставяме за цел?

Проектът „Картографиране на участието и активизма на родителите в системата за детски права в България“ на Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ, подкрепен от Фонд „Мечтата на Таня“, чрез активен диалог с родители и организации, ще създаде национална карта на родителския активизъм.

Нашето изследване цели да научим:

има ли родители, родителски групи и организации, които активно търсят начини да променят и подобрят системата за детски права,
кои са организациите, които подкрепят такива родители,
има ли и кои са бариерите пред родители и организации, които ги подкрепят, в това да променят системата,
кои са постиженията на родители и организации, които ги подкрепят, в това да променят системата,
има ли активни групи от родители и организации извън системата за детски права, които могат да подпомогнат родителски активизъм в системата за детски права с опита си и действията си,
кои са предложенията на активни родители и организации, които ги подкрепят, към политика, донори, университети и НПО, общности, за промяна на тяхната практика за това започналите развития да бъдат подкрепени?

Методът „Изследване в хода на действие” стимулира участниците да станат партньори в процеса

Методът, който ще бъде използван – „Изследване в хода на действие” (Action Research) е методология на участието, която стимулира участниците да станат партньори и съизследователи. Избрахме го по две причини. Първо, той позволява да се изучават процеси в тяхното развитие. Второ, той залага на активно участие и въвличане на участниците в роля на съ-изследователи, с които заедно осмисляме и оценяване резултатите, което може да доведе до придвижване към по-задълбочено разбиране на процеса на родителска активност и овластяване на родителите да споделят своето мнение, преживяване и позиция и да предприемат стъпки към промяна.

В ролята си на съ-изследователи родителите и организациите, които ги подкрепят ще могат да: създадат ново знание за родителския активизъм в системата за детски права; да участват в подобряването на практиката, като формулират предложения и въпроси, базирани на личния опит на родителите и опита на организациите в овластяване и подкрепа; съдействат за повишаване на обществената чувствителност спрямо нуждите от участие на родителите във вземането на решения в системата и застъпничеството за интересите на уязвимите деца и семейства.

Кои са конкретните стъпки на действие?

Да бъдат идентифицирани организациите и мрежите, които насърчават и / или улесняват или биха могли да се интересуват от подкрепа на участието и активизма на родителите
Да бъдат очертани перспективите на родителите за тяхното участие в процесите на вземане на решения в системата за закрила на детето и интереса им към активизъм, използвайки AR методология.
Да бъдат създадени възможности за участниците, съизследователите и изследователите да обмислят заедно резултатите на местно ниво като част от AR подхода.

Какво очакваме накрая?

В края на изследването ще сме постигнали по-добро разбиране за картината на родителския активизъм в системата за детски права в България. Наученото може да бъде от полза за създаването на нови и по-успешни стратегии за подкрепа на участието и активизма на родителите. Очакваме и част от родителите и организациите, с които влизаме в диалог в рамките на проекта, да продължат да развиват общност, която отстоява споделени ценности, планира и изпълнява действия за подобряване на системата за детски права.

Какъв е опитът на родителския активизъм в други държави?

През 1989 г., в Нова Зеландия е приет Закон за децата, младите хора и техните семейства, основан на традиционните маорски практики. Създаден е процес, наречен семейна групова конференция, който впоследствие се разпространява по целия свят. В началото на 90-те години, след като новозеландският модел се разгръща в световен мащаб, включвайки родители, други членове на семействата и приятели в решенията, като част от процеса по воденето на случаи, в Ню Йорк започва да се разгръща мащабно движение за реформи. То е отчасти ръководено от родители с опит в системата за грижи за деца и има за цел да увеличи ролята и влиянието на родителите при вземането на решения в системата за закрила на детето, не само на ниво казус, но и за работа с програми за закрила на детето и промяна на политиката за благосъстояние на децата като цяло. Впоследствие движението за родителско застъпничество започва и в други страни – Англия, Шотландия, Ирландия, Австралия, Финландия, Норвегия и Канада.

През 2020г. организациите Better Care Network и IPAN публикуват Международен преглед на родителския активизъм в системата за детско благосъстояние, с който можете да се запознаете тук: https://www.parentadvocacy.net/pa/wp-content/uploads/2020/10/BCN-IPAN_ParentAdvocacyInChildWelfare-Final.pdf

По време на Международната конференция „Деинституционализация на грижата за деца: как инвестираме в промяната?“, която се проведе през 2019 г. В София, проф. Анди Билсън сподели опита си от работа с родители за насърчаване и развиване на родителския активизъм във Великобритания. Запис от неговата презентация можете да видите тук: